Една история за тъмни улици, забравени тайни и човек, който ще стигне до дъното, за да открие истината.
Поръчай сегаЛодката се носеше бавно, почти лениво, сякаш самото море отказваше да я избута по-бързо. Катрин седеше на пейката до перилото. Сама. Без други пътници. На борда беше само лодкарят — мълчалив мъж с кожа, прегоряла от вятъра.
Тя гледаше към хоризонта, но погледът ѝ не се спираше на нищо конкретно. Умората се беше насъбрала не в тялото ѝ, а някъде по-дълбоко — на място, където сънят не стига. За миг ѝ се прииска да провери телефона си, но нямаше обхват. Разбира се, че няма. Островът беше в средата на нищото.
„Това беше идеята“, напомни си тя. Бягство. Без шум, без очи. Без Марина. И все пак… Самотата на лодката натежаваше.
Лодкарят ѝ подаде бутилка вода — жест, не дума. Тя кимна в знак на благодарност, но той не отговори. Продължи да гледа право напред. — Често ли карате пътници до острова? – попита тя, за да наруши мълчанието. — Понякога. — И пак тишина. Катрин се облегна назад. „Добре. Щом не искаш да говориш – и аз няма да говоря“. Земята се приближаваше. Първо очертания. После дървета. Сгради. Много по-малко, отколкото очакваше. И по-диви. По-забравени. Островът приличаше на стар спомен — реален, но с изтрити краища.
Не всяко бягство води далеч. Някои те връщат право там, откъдето си се опитал да избягаш. Катрин търси спасение. Избира забравен остров, където вятърът носи спомени, а морето пази тайни. Иска само покой. Но вместо това намира погледи, които се задържат твърде дълго, врати, които не скърцат... защото не са били отваряни отдавна. А после – бележки, следи и усещането, че някой вече я е чакал. Когато местна жена е открита мъртва, Катрин се оказва въвлечена в мрежа от лъжи, подозрения и страх. Започва собствено разследване, търсейки отговори – но всеки път, когато си мисли, че е напипала истината, нещо я връща в изходна позиция. Нищо не е такова, каквото изглежда.
Животът на Дипхайм тече спокойно, дори монотонно. Но скоро рутината започва да се пропуква – с една снимка, която изчезва, и с едно лице, което сякаш вече е виждала. И един мъж, който знае твърде много.
"Когато миналото те застигне" е психологически трилър за тихия ужас, който не се крие в сенките, а в паметта. За онези моменти, в които вече не знаеш дали се опитваш да си спомниш… или да забравиш. Книга, която ще остане с теб дълго след последната страница.
„Погълна ме още от първата страница. Препоръчвам.“ – Елена Т.
„Страхотна атмосфера и психологическа дълбочина, непредвидим сюжет, неочакван финал. Препоръчвам с две ръце!.“ – Галя П.
„Запленяваща история! Островът, героите, мистерията — всичко е на мястото си. Бях като в сцена от скандинавски сериал, но с българска душа.“ – Деси М.
„Малко книги ме карат да чета до 3 през нощта. Тази го направи. Стегнат стил, напрежение и една героиня, в която се припознах повече, отколкото очаквах. Финалът е... болезнено добър.“ – Георги С.
„Обичам интелигентни трилъри, които не подценяват читателя. Това е една от онези редки книги, които не просто четеш — преживяваш. Препоръчвам я на всеки, който е имал нещо недоизказано в живота си.“ – Антон И.